Град Чипровци

Килими от Чипровци

Килимарството е част от българското национално наследство, традиции и художествени занаяти. Ярко откроили се школи в този занаят са прочутите Чипровска и Котленска, прославили българското тъкаческо изкуство по света. Чипровските килими За България чипровските килими са нещо като брюкселската дантела за Белгия: старомодно и красиво приложно изкуство с все по-слаба връзка със съвременния бит, а също и очарователна амалгама от културни влияния, в която поредица народи настояват, че разпознават себе си.

В Европа чипровските килими стават популярни през XVIII и XIX век като "турски", тъй като тогава България е част от Османската империя. Чрез италиански и турски търговци те навлизат в полудялата за ориенталски килими Европа заедно с продукцията на Анадола. Въпреки търсенето на Стария континент, до края на XIX век основен потребител на чипровската продукция е самата Османска империя. На големия Пиротски панаир през 1860 г., например, чипровските майстори продават 180 000 кв.м. килими, повечето от които - молитвени, за империята. Все пак има нещо, което прави чипровските килими различни от всички останали. В тях има следи от Ренесанс. Интегрирана в Османската империя, Южна Европа пропуска тази епоха от европейската история. С две изключения: Далмация заедно с част от Хърватия, и в по-малка степен - Чипровци, центърът на българские католици в северозападната част на България.

Чипровските килими са уникални, защото са ръчно тъкани, изработват се само от памук и вълна, които се боядисват с естествени багрила. Уникален чипровски мотив е каракачката - "черноока булка" на местно наречие. Това е черна, до крайност стилизирана фигура, която в по-старите образци има глава, вързана на опашка коса, дори око, но в по-късните се явява само като композиция от няколко триъгълника. Някои етнографи смятат, че става дума за препратка към Богинята на плодородието - крайно съмнително, като се има предвид драматичната червено-черна гама, в която тези килими винаги се тъкат.