Крепостта „Баба Вида”, Видин

Крепостта “Баба Вида” се намира в края на Крайдунавския парк в посока изток, в непосредствена близост от брега на река Дунав. Крепостта „Баба Вида” е главната забележителност на гр. Видин. Тя е единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Разположена е на големия завой на река Дунав при града.

Историята на замъка е много дълга и е наситена с интересни събития. Замъкът “Баба Вида” е построен върху останките на античната крепост Бонония, която вероятно е възникнала върху основите на заварено тракийско селище в началото на I в. Според други историци селището е билo келтско и се е наричало Дунония, откъдето по-късно произлязло римското име. От Бонония най-добре се е съхранила североизточната ъглова кула, която е вградена по-късно в основите на “Баба Вида”. Това най-ранно римско ниво на замъка е на кота 33,20 м. Възниква по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители я ползвали за феодален замък. Средновековният български замък е бил построен върху основи на античната римска крепост Бонония. Не е изключена възможността замакът изцяло да лежи върху квадрибургиума на Бонония. Крепостта е изграждана от III до XI век. Като начало на първия средновековен строителен период се приема Х в. От този период е основното ядро – главните кули и бастиони и свързващата ги вътрешна преградна стена. Във византийските хроники е вписано, че Видинската крепост издържа на обсада продължила близо 8 месеца. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени към река Дунав. През Първото Българско царство са провеждани някои допълнителни строителни работи. Основният градеж от камъни и тухли споявани с хоросан се свързва с епохата на Второто българаско царство (XII - XIV век). Крепостта е служела за защита на град Видин през почти цялото Средновековие, силно е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по това време, са останали неразрушени. От този период е основното ядро на крепостта – главните кули и бастиони и свързващата ги вътрешна преградна стена. По стените му е имало 10 кули, но повечето от тях са били преустроени. През 1003г. градът е обсаден от Василий ІІ Българофигон и след осеммесечна обсада бил превзет. Освобождава се през 1195 г. и започва т.нар. период на Втората българска държава, през който период градът изживява своето бурно развитие като център на икономически и политически подем. Около 1280 г. в него управлявал деспот Шишман, чиито потомци заели Търновския престол и станали царе на Българската държава. След смъртта на деспот Шишман властта преминала в ръцете на сина му Михаил Шишман. В един венециански документ от 1313 г. се споменава официалната му титла деспот на България, господар на Бдин. В 1323 г. Болярският съвет избира деспот Михаил Шишман за цар на България. Михаил Шишман загива на 28 юли 1330 г. в битката при Велбъжд. На престола се възкачил Иван Александър, който е племенник на Михаил Шишман. В началото на царуването му Бдинското деспотство било присъединено към Търновската държава. Иван Александър имал двама сина – Иван Срацимир от първия си брак с Теодора, дъщеря на влашкия войвода Йоан Бесараб и Иван Шишман от втория си брак с еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. По-големият му син Иван Срацимир става съуправител в Северозападна България с център Бдин. Но в 1360 г. в Търново бил провъзгласен за български цар по-малкият син на Иван Александър – Иван Шишман. След смъртта на бащата през 1371 г. Иван Срацимир скъсал отношенията с Търновското царство и се обявил за самостоятелен владетел до падането на Бдин под Османско владичество през 1396 г. В дешния си вид крепостта се състои от две основни стени и четири кули. Има форма на неправилен трапец, по четирите ъгъла на който са разположени каменните кули. Около крепостта е изкопан дълбок ров, който е бил пълнен с вода от реките Дунав и Тополовец. Заедно с околокрепостния ров площта достига 9.5 декара. Жилищната част на замъка заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор. Разкрити са и основи на църква тип параклис от XIII-XIV век.

При превземането на Видин от турците през 1396г. крепостта сериозно е пострадала. Завоевателите я възобновяват, а след това няколкократно я преправят. През 1689 г. крепостта е пригодена за артилерийска стрелба. По време на турското робство е използвана за военен склад и затвор, а след Освобождението там са изложени трофейни оръжия.

Архитектурата на крепостта "Баба Вида" е търпяла много промени през вековете. Първоначално замъкът се е състоял от две части: жилищно - стопанска и отбранителна. Последната е включвала ров и две оградни стени с разположени на тях 10 кули – 4 ъглови и 5 странични, свързани с вътрешна оградна стена, дебелината на която е около 2.2 м., а на външната крепостна стена е изградена една входна кула, която е охранявала подвижния мост. Между тях се оформят два почти независими външни двора. Височината на вътрешните кули била 16 м. Ровът около крепостта е с дълбочина 4 м., а ширината му е около 6 м. Мостът е бил подвижен дървен и се е охранявал от кулата на входа. Строежът на крепостта е характерен за Втората българска държава – каменни блокове и тухли, споени с хоросан като при полагането им не се е спазвал някакъв определен ред. От края на XVII век започват архитектурни преустройства на крепостта с цел тя да бъде пригодена за бойни действия с огнестрелно оръжие. От това време са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена и няколкото контрафорса (подпорни стени). От края на XVIII и началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите по кулите. Българските кули, както и стените на крепостта, са завършвали със зъбери. Кулите са били разделени на етажи - долните са били използвани за складове, а горните - за наблюдателници и за водене на битки при необходимост. Все пак основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки. Страната на квадрата е дълга около 70 м. Има две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2.2 метра, включва 9 кули – 4 ъглови и 5 странични. Външната стена е по-ниска, свързана е с 2 кули. В стените свободно са разполагани тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури. Между двете стени се образува почти незастроен външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това е била жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Замъкът е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р.Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега мостът е каменен). След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към вътрешния двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караулив края на XVII – началото на XVIII век. Стрелковата тераса е строена през периода края на XVIII - началото на XIX век. представлява земен слой с дебелина около 5 метра, натрупан върху каменните покриви на помещенията. От тази епоха са и тухлените надзиждания върху вътрешната оградна стена заедно с брустверите за далекобойни оръдия и покривите на кулите. През 60-те години на ХХ век кулите са реставрирани, като добре е съхранена границата между оригиналната и реставрираните части. Оттук се открива панорамна гледка към целия град Видин и към река Дунав. Вижда се и сградата на Еврейската синагога. Тунелът на крепостта е бил използван за изтегляне на далекобойни артилерийски оръдия в горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм; в днешно време тунелът е неотменна част от декора на всеки исторически филм, който се заснема в крепостта "Баба Вида".

Срацимировата кула е строена през XIII - XIV век и е най- добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти - розетки и паници. Близо до тази кула е тайният изход на замъка. През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стена; построени са и няколко контрафорса (усилващи подпорни стени). От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са заършвали със зъбери - подобно на крепостните стени. И след превземането на Видин от турците крепостта „Баба Вида” продължава да играе важна роля. През този период също са осъществени редица строителни работи. В края на ХVІІІ век крепостта вече не се използва толкова за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор. За нуждите на турската войска на мястото на разрушената жилищно - стопанска част са построени засводени каменни помещения, използвани като складове за боеприпаси и храни, караулни помещения и затвор. От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници в най-висока кота 46,67 м. В периода след Освобождението замъкът е предоставен на военните власти и достъпът до него е ограничен. От 1956 до 1962 г. се провеждат първите археологически проучвания, при които се установяват културни пластове от римската, византийската, раннобългарската, къснобългарската и османската епоха.

От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей, а през 1964 г. е обявен за паметник на културата с национално значение. Естественият декор на крепостта е използван от много кинематографисти за заснемане на филмови сцени. В днешно време има устроена театрална сцена и музикална експозиция. В крепостта "Баба Вида" се намира и летният театър на град Видин. В него се провеждат традиционните летни театрални дни, в които взимат участие артисти от цяла България. Броят на седящите места е 350. В този участък стената на крепостта откъм река Дунав е двойна и теренът между нея и реката се използва за градски плаж.

Контакти:

Тел. +359(0)94 601 705

Е-mail: museumvd@mail.bg

Web site: www.museum-vidin.domino.bg