Същност и особeности на културния туризъм

1. Характеристика на културния туризъм

Възникването на културния туризъм в изследователската практика като обект на проучване датира още от началото на XХ век, но едва през 2002 г. Международният съвет за паметници на културата и исторически монументи публикува официално определение както следва: „Културният или културно-познавателният туризъм всъщност е тази форма на туризма, която акцентира върху културната среда, която от своя страна може да включва културно-историческите забележителности на дадена дестинация или културно-историческото наследство, ценностите и начина на живот на местното население, изкуството, занаятите, традиции и обичаи на локалното население. Освен това културно-познавателните маршрути могат да обхващат и посещение или участие в културни мероприятия и събития, посещение на музеи, концерти, изложби, галерии и др. (International Council on Monuments and Sites /ИКОМОС/).

Културният туризъм се дефинира от Световната туристическа организация (Доклад СТО, 2012 г.) като „пътувания, чиято основна или съпътстваща цел е посещение на обекти и прояви, чиято културно-историческа ценност ги е превърнала в част от културното наследство на дадена общност“. Важна особеност на културно историческия туризъм според тази дефиниция е допускането, че посещението на културно-исторически обекти и прояви, свързани с културното наследство не е непременно основен мотив за пътуване. В този контекст културно-историческият туризъм рядко се провежда в „чист“ вид и най-често се комбинира с други традиционни и специализирани видове туризъм. Тази съществена особеност разкрива възможностите за повишаване на ефективността на националния и регионалния туризъм чрез развитие на културно-исторически туризъм – чрез усвояване и интегриране на културно историческите ресурси в регионалния туристически продукт и разработването на тази основа на регионален туристически бранд.

Ключовата категория в посочената дефиниция е понятието „културно наследство“, в което се включва нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като „съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност“ (Закон за културното наследство, Чл. 2., ал.1).

От гледна точка на развитието на културния туризъм, съдържателният обхват на понятието за културно наследство обуславя прилагането на комплексен подход – освен традиционните археологически и исторически паметници се включват архитектурата, художественото наследство, етнографското наследство, музейната инфраструктура и културният пейзаж и придобиващото в последно време особено голямо значение религиозно наследство – християнски храмове, както и храмове на други религии. Културният туризъм включва преди всичко посещения на исторически места и забележителности, предоставяйки възможност за наслада от минали човешки постижения. Като част от вътрешния туризъм, посещението на такива места е обект на възхищение, национална гордост и преоткриване на постиженията на предците ни.

Културният туризъм е инструмент за икономическо развитие, който постига икономически растеж чрез привличане на посетители извън общността-домакин, които са мотивирани изцяло или частично от интерес към исторически, артистични, научни или свързани с начина на живот и традициите дадености на общност, регион, група или институция. Подобно пътуване е фокусирано към усещане на културната среда, включително пейзажи, визуални и изпълнителски изкуства, начин на живот, ценности, традиции и събития. Туризмът търси начини да създаде „продаваеми туристически продукти”, както и среда за работа и живот. Културно-познавателният туризъм е взаимодействие между културни, исторически и етнически компоненти на обществото или мястото, които се използват като ресурси за привличане на туристи и развитие на туризма.

Културен туризъм

Формиране на дейността

Част от културния туризъм са също така традиционни религиозни пътувания и в частност поклонничеството. Като примери могат да бъдат дадени хилядите католици от цял свят, които посещават Ватикана и други свети места, пътуванията на евреите до Израел, до мемориалите и местата на Холокоста или Мека – основна притегателна дестинация за мюсюлманите по света. В този контекст България и Румъния, и в частност – трансграничния регион на двете страни, също имат потенциала да се причислят към атрактивните туристически дестинации за поклоннически туризъм.

Развитието и предлагането на културно-историческото наследство „облечено” в атрактивна опаковка за туристическо потребление трябва да бъде балансирано с отговорност и необходимата сериозност, спрямо историята и националните ценности. Глобалният характер на туризма създаде последователност от предизвикателства пред много общности. С нарастващото унифициране на хотелската архитектура, веригите ресторанти, уличното обзавеждане и други, общностите трябва да съхранят местните идентичности и в същото време да отговарят на очакванията на туристите по отношение на качество и стандарти. Важно е да не се правят компромиси със съхранението на културните ценности и да се балансира между социо-културните потребности и икономическите придобивки.

В действителност културата може да бъде изобразена чрез два концентрични кръга:

• вътрешният кръг, който представлява културното сърце, т.е. по-традиционните или базовите елементи на културата, разбирана като това, което хората правят или произвеждат като култура;

• външният кръг представлява начина на живот или стила на живот на населението на дадено място.

Вътрешният кръг представя главните елементи на културния туризъм, които могат да бъдат разделени на две части, тоест туризъм на художественото наследство (културни блага, свързани с изделия от миналото) и туризъм на изкуствата (свързан със съвременното културно производство като представянето на визуалните изкуства, съвременната архитектура, литературата и др.).

Външният кръг представя вторичните елементи на културния туризъм, които могат да бъдат разпределени на две категории: стилът на живот (елементи като вярванията, кухнята, традициите, фолклора и др.) и секторът на креативността (мода, дизайн, уеб и графичен дизайн, кино, медии и забавления и др.).

В много страни двата кръга клонят към събиране, за да формират едно единно културно предлагане, в което двата аспекта се допълват взаимно.

На базата на предложената по-горе дефиниция съществуват подкатегории на културния туризъм, които са в състояние да допринесат за определянето на тенденциите и характеристиките на най-значимите пазарни сегменти въз основа на мотивациите и на поведението, както и на упражняваните туристически дейности:

• туризъм на наследството;

• туризъм на изкуството;

• творчески (креативен) туризъм;

• градски културен туризъм;

• селски културен туризъм;

• местен културен туризъм;

• съвременен културен туризъм.

В тази светлина, особена роля за интеграционните връзки между културното наследство и туризма придобива историческата територия: частта от земната повърхност, която независимо от своя териториален обхват или топографска хомогенност, притежава като цяло културно историческа кохерентност и идентичност, включвайки свързани следи от миналото, забележителни по своя исторически, археологически, художествен, научен, социален или технически интерес. Именно тази концентрация на културни стойности прави историческите територии интеграционно поле за култура и туризъм. Историческата територия представлява цялостна културна среда, която обхваща единични или групови културни ценности, културни пейзажи, исторически селища, културни маршрути, ценни природни среди и характерни пейзажи (в смисъла на Европейската конвенция за пейзажа). Тази културна среда не може да бъде териториално ограничавана - нейният териториален обхват зависи от логиката на културно-историческите процеси, на съответното локално, регионално национално или международно ниво.

2. Особености и фактори, оказващи въздействие върху културния туризъм

В този смисъл, въз основа на посочените изходни данни е видно наличието и в теорията, и в практиката на достатъчен обем и качество научна информация и основание за определяне и разграничаване на основните същностни характеристики на културния туризъм, а именно:

• самостоятелен вид туризъм, чието място в рамките на основната класификационна схема на туризма може да бъде определено според признака - мотиви и цели на посещението;

• пътуване и временно пребиваване извън постоянното местоживеене на туриста с доминиращи цели и мотиви, определени от специфични духовни потребности;

• потребление на материални и духовни блага (респ. Специализирани туристически продукти) при посещения на места и обекти с определящ културно-исторически контекст на туристическото предлагане;

• съвкупност от всички организации, институции и субекти, които осигуряват специализирано информационно, транспортно, търговско и друг вид обслужване, посрещане, настаняване, хранене и придружаване на културни туристи;

• специфична ниша на туристическото търсене и обособена част от съвременната туристическа индустрия.

Основните фактори, обособяващи развитието на културния туризъм, могат да се обособят в следните три направления:

Специфика на туристически потребности.

Културният туризъм задоволява определени туристически потребности, които имат обективен характер и възникват на определен етап от социално-икономическото развитие на обществото, съответстващ на настъпилите в начина на живот промени. Те могат да се определят като съвкупност от потребности, насочени към възстановяване и усъвършенстване на човешката личност чрез туристическото пътуване.

Културни ценности

Културните ценности са специфично задължително условие за развитие на културния туризъм. По своята същност те са съвкупност от обекти и явления, чийто познавателен и емоционален ефект са насочени към задоволяване на туристическите културни потребности. Културните ценности могат да бъдат групирани в три направления: (1) Културно-исторически паметници и забележителности - археологически забележителности, архитектурни паметници и комплекси, манастири и черкви, етнографски забележителности, музеи и др.; (2) Произведения на изкуството – подвижни материални културни ценности; колекции от художествени предмети, произведенията на живописта, скулптурата, народните художествени занаяти, шевиците, националният костюм, култовите предмети, шедьоврите на киното и литературата и др.; (3) Периодични и епизодични прояви – фестивали, спектакли, конгреси, панаири, тържества и др.

Влияние върху дългосрочната жизненост на културните ценности оказват техния размер, уникалност, управление, способност да задържат интереса на туристите, конкуренция и др. Наличието на културни ценности обаче не означава наличие на туристически пътувания. Необходимо е те да се включат в икономически оборот – предлагането им на пазара на културен туризъм като част от туристическия продукт.

Туристически продукт

Културният туризъм се характеризира със специфичен туристически продукт, който се дефинира като съвкупност (пакет) от услуги и материални блага, предлагани на културно мотивирани туристи на обща цена от момента, в който напуснат дома си, до момента, в който се завърнат. Предназначен е да задоволява потребностите на културните туристи.

Излизайки от конкретиката на същността на културния туризъм, анализът на отделните елементи показва, че фестивалите чрез туризма могат да бъдат изключително надежден инструмент както за взаимното опознаване и сътрудничество между европейските народи, така и за социално-икономическия растеж на регионите. Поради своята специфика фестивалите създават естествена среда и условия за разгръщане на разнообразни предприемачески инициативи, свързани с рекламата, маркетинга, звукозаписната дейност, производството на аудио и видео продукти, разнообразен тип услуги, а всичко това е една добра основа и за развитието на туризма, за стимулирането на малкия и среден бизнес по места, за промяна в цялостния социално-икономически профил на регионите и повишаване качеството на живот.

В цял свят музеите са основни туристически обекти. В големите градове наред с традиционните музеи като Национален исторически, Национална художествена галерия и др. своето място заемат и по-малки музеи със специфична тематика: музей на военната история, на историята на музиката, на изобразителното изкуство, на художествените занаяти, на авиацията, на различни видове индустрии, на спорта, на знамената, на отделни личности и др. И всеки специфичен музей може да привлича специфична целева група.

Религиозните паметници – катедрали, църкви, манастири и др., също могат да омаят туристите. Реликвите, които се пазят в тях, са част от богатото културно наследство на града и на държавата като цяло. Много от тези паметници функционират също и като музеи. Благодарение на великолепната акустика те често са средища и за концертни прояви.

Посещаемостта на културно-исторически обекти се влияе от редица фактори, сред които са: особеностите в интересите на туристите; степента на тяхната лична обща култура и образователно равнище; предварителните познания за страната или за части от нея, както и за нейното културно-историческо наследство; финансовите възможности; психологическите нагласи, свързани с тяхната религия, бит и начин на живот, и т.н. Голямо значение има и степента на изграденост на инфраструктурата около недвижимите културно-исторически обекти и тяхната благоустроеност. Всички тези фактори пряко кореспондират с понятието ,,туристическа атрактивност“ на обектите и дестинациите, на което в последно време редица автори се опитват да дадат характеристика. G. Golembski (2002) включва в това понятие туристическата значимост на обекта или дестинацията, състоянието на околната среда, опазването на тази среда и инфраструктурната достъпност. Очевидно е, че при всички дейности, свързани с по-интензивното стимулиране на развитието на културно-историческия туризъм трябва да се имат предвид и редица други фактори, някои от които посочват В. Маринов и П. Петров (2000): ,,1) факторите на самата дестинация; 2) фактори, свързани с районите и страните, генериращи туристическото търсене; 3) фактори, осигуряващи връзката между дестинациите и генетичните райони; 4) фактори, свързани с големия брой заместими от гледна точка на туристите конкурентни дестинации“.

В международен план отношение към културният туризъм имат Световната туристическа организация (СТО), Организацията за образование, наука и култура на ООН ЮНЕСКО, ИКОМОС, ИКОМ, Организация на световните исторически градове, ЕС и неговите културни институции. Нито една от тези организации не регистрира общовалидна статистическа информация относно културният туризъм. На различни интервали, по различни поводи се провеждат проучвания, но получените резултати обслужват конкретни цели и задачи на проучването.

Сред другите фактори способстващи развитието на културния туризъм са промяната в самосъзнание за значимостта на културното наследство, доходите и продължителността на свободното време. Тази форма на туризма е сред най-предпочитаните при краткосрочните туристически пътувания: уикенд, „бягство от града” или съчетаване на традиционните ваканции на море и планина с еднодневни посещения на интересни културно-исторически обекти.