Тенденции за развитие на културния туризъм

1. Потребителят на културен туризъм днес

Културно-познавателните туристически пътувания (КПТП) се утвърждават като едни от най-успешните видове съвременни туристически пътувания. Те се развиват бързо и обхващат все повече области и сфери на обществено-икономическия живот. На тях се падат около 37% от всички туристически пътувания и търсенето нараства с 15% годишно. Това показва значимостта на пазара на КПТП. Значението им е комплексно и многостранно. Препоръчва се културните ценности да носят максимални ползи чрез развитието на КПТП и превръщането им в културни атракции. По данни на Световната туристическа организация (СТО), КПТП представляват между 18% до 25% от изходящия туристопоток, като очакванията са нарастване на техния относителен дял. Прогнозите на СОТ са категорични, че през 2020 г. КПТП ще имат водеща роля в световен мащаб.

В известен смисъл културният туризъм представлява елитарен вид туризъм. Той привлича туристи с по-високо образование и по-специфични интереси и по-конкретно – с афинитет към историята. В този смисъл географията на туризма е тясно свързана с историческата наука и това се обуславя от факта, че освен резултатите от историко- археологическите проучвания се налага да се разглеждат и географските параметри на разположението на историческите обекти – както сега, така и в епохата, в която са създадени.

Прегледът на научната литература в търсене на информация за профила на туриста, търсещ продукта на културния туризъм може да бъде систематизиран в следните няколко основни характеристики:

▪ По-високо образователно равнище и култура;

▪ По-високо ниво на платежоспособност и съответно склонност да се харчи повече;

▪ По-продължителен престой в посещаваната дестинация;

▪По-възрастни (над 48 години) туристи, за които водещ фактор при избора на пътуване не е съотношението качество-цена, а търсят цена за времето, което те са отделили (value – time);

▪ Целенасочен опит за установяване на контакт и комуникация с местното население- домакин;

▪ Намерения за по-задълбочено опознаване на културата, традициите, обичаите и т.н.;

▪ Допълва се с други по-малки и краткосрочни пътувания във вътрешността;

▪ По-силни и положителни възприятия (мотивацията е различна), интереси и нагласи.

Туристите могат да бъдат разграничени и на следните две групи, изискващи различен маркетингов подход:

• с основна цел запознаване с културно-историческото наследство и съвременната култура на даден регион;

• с различна цел на пътуването, независимо от това включват посещения на културно- исторически обекти.

Разбира се това разграничаване в някаква степен е субективно. През последните няколко години все повече се засилва интереса и се разширява кръга на туристите на културния туризъм, като се променя потребителската култура и самосъзнание за значимостта на културното наследство в посещаваните туристически дестинации.

Културният туризъм се развива като една от най-успешните индустрии в различни страни по света. База за неговото утвърждаване е преди всичко потенциалът на културно-историческото наследство, което се възприема като един от стратегическите източници за общото социално-икономическо развитие на отделни райони. Според международните статистически изследвания културата е един от основните мотивиращи фактори за туристическите пътувания в света.

За различните типове туристи качествата, влияещи върху привлекателността на туристическите дестинации, са техните културни и социални характеристики. Модата, обичаите и традициите също оказват влияние върху поведението на потребителите на туристически услуги. Най-голям интерес за туристите предизвикват редица културни елементи на народите.

История

Културният потенциал на дестинацията се изразява с нейната история. Наличието на уникални исторически обекти предопределя успешното развитие на туризма. Запознаването с историята и историческите обекти е най-силният мотив за туристите, оказващ влияние върху поведението им. Историческото наследство на дестинациите се нуждае от представяне на туристическия пазар. Интересно нововъведение за привличане на туристи при презентациите на историческото наследство е включването в световни специални шоу-програми, които се разпространяват в Европа и страните от Средиземноморието. Специфичното за тях е точното възпроизвеждане на историята чрез използване на специални ефекти.

1 Квартальнов, В. А., Туризм, Москва, “Финансы и статистика”, 2000, с.110-122.

Религия

Най-древният вид пътуване, известно на човека от хилядолетия, е поклонничеството. Мотив за поклонническо пътуване е желанието за посещение на религиозни центрове, култови обреди и свети места като Ерусалим и Мека, известни в конкретната религия.

Редица паметници на културата и архитектурата привличат туристи от цял свят, като формират туристически интерес и влияят върху поведението им. Такива са катедралите Нотър Дам дьо Пари във Франция, св. Петър в Италия, многобройните манастири и църкви в България (като Рилския, Бачковския, Троянския, Аладжа, Преображенския, Боянската църква и др.).

Музика и танци

Музикалният потенциал на дестинацията е основен фактор за привличане на туристи. Известни музикални фестивали ежегодно събират хиляди участници. Много курортни хотели запознават своите гости с националната си музика по време на развлекателни програми, фолклорни вечери и концерти. Записите на национална музика, продажбата на които е разпространена в повечето туристически центрове, по неповторим начин запознават туристите с културата на народа.

Етническите танци са характерен елемент на националната култура. Практически всяка дестинация има свой национален танц. Ярък пример за танци, изразители на националната култура на народите, са: българско хоро и ръченица, гръцко сиртаки, руски казачок, виенски валс, полска полка, японски балет, унгарски чардаш, турски кючек и др.

Национална кухня

Националната кухня представлява важен елемент от културата на дестинацията. Туристите обичат да опитват националните блюда на страната, в която пътешестват. Особеностите на националната кухня и нейното качество оставят спомени не толкова за почивката, колкото за самата дестинация. Особен интерес у туристите предизвикват ресторанти, предлагащи меню с българска кухня, в хармония с националните традиции и с елементи на фолклор.

Народни занаяти

Всяка дестинация, която приема туристи, е длъжна да предложи голям асортимент от сувенири, изработени от местни майстори. Сувенирите са добър спомен за страната. Сувенир, който не е произведен в страната домакин, губи своята стойност и се възприема като фалшификат.

За идентифицирането на потребителите на културен туризъм е възможно да се използват различни подходи: социодемографски, мотивационни и поведенчески, при прилагането на които, могат да бъдат обособени следните видове туристи:

Тип А - СЪЩИНСКИ КУЛТУРНИ ТУРИСТИ (THE PURPOSEFUL CULTURAL TOURISTS) - За този тип пътуващи, водещ мотив е културният потенциал, която дадена дестинация може да им предложи- музеи, галерии, фестивали, фолклорно изкуство. Много често те биха се насочили към определено място заради провеждането на конкретен събор или концерт или фестивал. Водещият мотив за тях може да бъде участие в културна програма, чиято цел е развитие и усъвършенстване на персонални способности в дадена област- например фолклор. При тези случаи става дума за подвид на културния туризъм, така наречения креативен туризъм.

Тип Б - КУЛТУРНИ ТУРИСТИ, РАЗГЛЕЖДАЩИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ (THE SIGHTSEEING CULTURAL TOURISTS) - За тези туристи културните мероприятия са важен мотив, но тяхното поведение се различава от това на представителите на тип А. Те са ориентирани повече към рекреация и не са толкова целенасочени към изследване на културния потенциал на дестинацията.

Тип С - СЛУЧАЙНИ КУЛТУРНИ ТУРИСТИ (THE CASUAL OR INCIDENTIAL CULTURAL TOURISTS) - За тази група туристи, културният мотив е второстепенен, дори незначителен, но намирайки се вече в туристическото място или дестинация е възможно да посетят даден артефакт или концерт, за който достъпът е безплатен.

Тип Д - ТУРИСТИ, ПРЕДПОЧИТАЩИ ДРУГИ ЗАНИМАНИЯ, РАЗЛИЧНИ ОТ КУЛТУРНИ (CULTURE-AVERSE TOURISTS) - Този вид се състои от пътуващи, които не са привлечени от разглеждането на културни атракции и предпочитат да се съсредоточат върху рекреация или спорт, или посещение на приятели.

1. Тенденции за развитие на културния туризъм

Културният туризъм е традиционна практика, която се е развила в древността и се продължава в съвремието. Началото на културния туризъм е документирано през ІІІ хилядолетие пр. Христа, в папирусите на древен Египет. Свързаните с него духовни и интелектуални потребности на хората са основата за периодичното му ре-актуализиране през времето. Днес, разнообразните форми на културния туризъм се реализират в различните географски ширини на света. Водещи са предимно страните със запазено културно- историческо наследство, в които се идентифицират културни локуси. ЛоКуС (LoCuS) е акроним, който означава Локална Културна Система (sistema locale culturale), т.е. област, която чрез споделяне на ценности, културни ресурси, територия, инфраструктурни системи, е в състояние да съчетава различните елементи на потенциална туристическа оферта, предназначена за определена пазарна целева група. Това е сложно понятие, което обединява територията с нейните културни ресурси, съответната тематика и целевия пазарен сегмент.

ЛоКуС означава:

o Система, основана върху историческата, културна, етническа и природна идентичност на отделните места (=LOCAL);

o Концепция за привличане на посетители, заинтересовани да опознаят културните ценности на градове и села, различни от тези, в които постоянно живеят, с цел получаване на нова информация и натрупване на нов опит за задоволяване на своите културни потребности (= CULTURAL);

o Интегрирано съчетание на ресурси, свързани с историческите и културни традиции, с изобразителното и сценично изкуство, с творческата индустрия, организирани и свързани помежду си чрез споделяне на обща визия за региона, на стратегии за неговото развитие, на целевия пазарен сегмент (= SYSTEM).

Културни локуси, като Париж, Лондон и Рим привличат ежегодно до 15 млн. туристи, а най-големият град на Турция – Истанбул се посещава от 8 млн. туристи. Отделни антропогенни обекти, като Тадж Махал в Индия, Акропола в Атина или древна Троя са ориентир за приблизително 5 млн. туристи годишно. Най-посещаван обект в нашата страна е Рилският манастир - 0,6 млн. туристи ежегодно. Културният туризъм в страната има дял от 20%, което е почти на половина в сравнение с дела му в Гърция и Италия. Аспектите на разширяването, интензифицирането на формите на културния туризъм и възможностите за включването на повече културно-исторически обекти и традиционни културни явления в нашата страна задават редица проблеми, които са свързани с това. Тяхното анализиране и разкриването на съвременните аспекти за практиката на културния туризъм, предопредели и целта на работата - да се очертаят отговорностите и разкрият възможните за тях адекватни решения. С критичното анализиране на проблемите работата се приобщава към съвременния размисъл за рационално използване на наличните обекти и явленията на културата и в тази връзка разкриване на алтернативни пътища пред съвременния културен туризъм. Разработването на антропогенните обекти и явления на културата е процес, в който участват различни обществени институции, изследователски звена, туристически фирми и дори индивидуални субекти. В тяхната работа е възможно да се допуснат разминавания, които са резултат от различните преследвани цели и формирани насоки на отношение към културно- историческото наследство.

Социализацията е процес, при който се приобщават социално и културно значимите черти на културно-историческото наследство. С нея се утвърждава ценността на сътвореното, като същевременно се коригират консуматорските социални модели в обществото и изграждат нови морални стойности. По този начин, крайните цели на процеса на социализация противостоят на ежедневните проблеми и косвено налагат насоките за преоткриване на обективираните достижения на човешкия дух в стремежа му към субективна свобода. Наред с това, извеждането на ценностните качествата на обектите на културата, т.е. имат положително значение са основа за постигане на самосъзнание за автономност – перспективната цел на културата.

Аспектите на социализация на явленията на културата са предпоставка за прилагане на механизма, създаващ образци и модели за подражание и идеали за поведение. В туристическата практика подражанието има етапна структура. Редът на полагането е свързан с първото ниво със стремежа за разбиране на явлението на културата, което се надгражда с усилията за усвояване на новия тип поведение. Социализацията е фактор за свеждане на достиженията на културата за общо ползване. Нейното практическо прилагане е свързано и с реализирането на определени технически дейности. За повечето от културно-историческите обекти са неизбежни дейности като – изследване, разработване и консервиране, изграждане на транспортна инфраструктура, база за настаняване и регламентиране на режима им на използване, по дръжка и контрол.

Целенасоченото реализиране на отговорностите към културно-историческото наследство е гаранционно условие за активизиране на социално-икономическите дейности в отделните региони на страната. С развитието на формите на културния туризъм се оказва пряко и косвено влияние върху заетостта и повишаване на доходите на населението.

Културният туризъм косвено влияние може да окаже и върху производството на стоки и услуги насочени директно към културния туризъм. Днес, обемът на този дял е 11 – 12%. Неговото увеличаване е потенциал, който може ефективно да повлияе върху регионалната икономика. Съчетаването на прякото и косвеното влияние в схемата на разходите на туристите определя в цялост ефектите върху местната икономика. Стремежът за реализиране на по-големи покупки и продажби в региона определя повишаваето на ефекта на мултипликатора. Наред с това, ако местната икономика произвежда основните стоки и услуги за да задоволи туристическите потребности ефектът ще е още повече значителен. Отговорностите за развитието на културния туризъм е комплекс от търсенето на отговори на различни предизвикателства и задачи. За да е конкурентна тази практика на туристическия пазар е необходимо целенасочена работа и координация на различните субекти, занимаващи се с нейното организиране и реализация. Реални са възможностите за възвръщане на вложените средства и усилия за социализирането и популяризирането на културно- историческото наследство.

С цялостното реализиране на отговорностите към културния туризъм, делът му на туристическия пазар може да се изравни с показателите на страни като Италия, Франция и Гърция.

В доклада си „Туризъм 2020” Световната организация по туризма предвижда ръст на световния туризъм от 565 милиона международни посетители през 1995 на 1 006 милиона посетители през 2010 и до над 1 561 през 2020 г., а за Европа – от 338 милиона международни посетители през 1995 на 527 през 2010 и до 717 милиона през 2020. Това означава среден годишен ръст от 3%. Културният туризъм е социално-икономическо явление и има комплексен характер, изразяващ се в сложното единство на туристическа индустрия и културна атракция.

На тази основа се формират някои важни тенденции в развитието на културния туризъм:

• Културното наследство разширява своето съдържание, за да обхване освен паметниците на културата, още и други ценности: традиционни земеделски практики, социални събития и традиции, местни кухни и занаяти, неосезаеми ценности и др., формиращи единната културна среда.

• Културното наследство разширява своя териториален обхват, за да включи ценности на все по-високи равнища: исторически градове, културни пейзажи, културни маршрути – с локален, национален, континентален, дори трансконтинентален обхват;

• Културното наследство се изявява не само като духовна ценност, която трябва да се опазва, но и като уникален ресурс, който може и трябва да се използва за устойчиво развитие, по правилата на икономическата игра и законите на пазара. Като основен инструмент за това се очертава именно културният туризъм.

На тази основа се формират няколко важни извода:

♦ Осъществява се интеграция и тясна икономическа връзка между култура и туризъм. Резолюцията от ІV Конференция на Съвета на Европа (Хелзинки, 1996) подчертава, че "приходите от културен туризъм могат да допринасят със значителни средства за поддържането и опазването на културното наследство", по посочената преди това логика: ако културното наследство е способно да стимулира туристическата индустрия, то и туризмът от своя страна трябва да подпомогне разкриването, опазването и популяризирането на своя собствен културно-исторически ресурс.

♦ Незаменима търговска стойност придобиват цялостни културно-исторически пакети, включващи културна, туристическа, транспортна и информационна инфраструктури, допълнени с привлекателни вторични продукти и дейности (фестивални атракции, търговия, кулинария, лов, риболов и др.). Културните ценности, най-често интегрирани с природните ценности, са в центъра на тази система, третиран като завършен туристически продукт, с обновяваща се инфраструктура около него, която го прави перманентно привлекателен.

♦ Имиджът на селището-територията-страната се превръща в продаваем търговски продукт, който се лансира по света с цялостен маркетинг и реклама, защото създава благоприятен климат за инвестиции и туризъм. Културното наследство е ключов елемент на имиджа.

Основните тенденции, свързани с развитието на културният туризъм, които се наблюдават и ще се затвърждават и в бъдеще са:

· пътуванията като дестинации ще бъдат по-близки до местоживеенето, с превес на националните пътувания спрямо далечните дестинации;

· дестинациите с осезаемо по-висока стойност и благоприятна конвертируемост на валутата ще бъдат предпочитани, тъй като цената ще стане основен лост на конкурентоспособността;

· броят на покупките в последния момент ще се повиши в следствие на факта, че увеличаването на несигурността ще накара туристите да отлагат решението си за покупка и да очакват специални оферти;

· фокусирането върху разходите ще бъде от съществено значение за предприятията, които желаят да поддържат своето конкурентно предимство;

· сътрудничеството между публичния и частния сектор и туроператорите ще бъде от стратегическо значение при конкуренцията между дестинации и икономическите сектори.

Сред основните приоритети за развитие на културния туризъм в световен мащаб се посочват:

› Икономическа рентабилност. Туристите харчат повече и реализират по-дълъг престой.

› Използва налични активи (съществуващи), създадени в близкото или далечно минало, т.е. необходимо е създаване на ядро за притегляне на туристите. Това улеснява формирането на туристически продукт и неговата диференциация.

› Предпоставка за развитие на широка гама специализирани видове туризъм – религиозен, образователен, фестивален, музеен.