Белоградчишката крепост

Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата с национално значение през 1985 г. Крепостта е изградена сред Белоградчишките скали. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите през I-III век римляните я подържат за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. През късната античност тя е част от мощната отбранителна система на Римската, впоследствие и на Византийската империя, изградена посеверните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значениетo и нараства след обособяването на Видинското княжество и царство през втората половина на XIII и XIV век, включващи земите на днешна северозападна България, части от източна Сърбия и югозападна Румъния. Крепостта е една от последните български твърдини, завладяна от османските турци в края на XIV век. В нея те настаняват голям гарнизон, играещ важна роля в охраната на Империята и в потушаване на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 г. крепостта се разширява и преустройва за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости.

Крепостта се състои от три двора (всеки с възможности за автономна защита) с обща площ 10 211 кв. м. и едно отделно укрепление. и едно отделно укрепление. Има и две главни порти – Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени с височина до 10 м. са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. В крепостта има казармени и складови помещения, затвор, мелници за сол и жито, четири водохранилища. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достигал до 3000 души. Като военно съоръжение се използвала за последен път по време на Сръбско- българската война през 1885 г. северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значениетo и нараства след обособяването на Видинското княжество и царство през втората половина на XIII и XIVвек, включващи земите на днешна северозападна България, части от източна Сърбия и югозападна Румъния. Крепостта е една от последните български твърдини, завладяна от османските турци в края на XIV век. В нея те настаняват голям гарнизон, играещ важна роля в охраната на Империята и в потушаване на въстанията на българското население.