Чипровският манастир "Св. Иван Рилски", общ. Чипровци

Местоположение

Чипровският манастир се намира в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина) в долината на Чипровската река на 6 км. от гр. Чипровци и на 30 км. източно от Монтана.

История на манастира

Чипровският манастир е построен от българските католици през Х в. и е един от тридесетте манастира на Първото Българско царство, утвърдили в страната християнската религия и Кирило-Методиевото дело. В продължение на девет века той е важно книжовно и просветно средище и продължава да съществува и след маджарските нашествия през XIII в., падането под османско робство през XIV век и набезите на Михаил Храбри през XV в. Служи като основно убежище и опорен пункт при въстанието на Константин и Фружин (XV в.) и Чипровското въстание (XVII в.). За периода на своето съществуване е разрушаван и възстановяван многократно (в летописите на манастира са отбелязани шест пожара и разрушения). Първото разрушаване на светата обител станало през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира, което било след потушаването на Чипровско въстание от 1688 г. Тогава е унищожена и богатата манастирска библиотека, съдържаща ценни славянски книги и икони. Българското католическо население било принудено да се изсели и манастира запустява.

В началото на ХVІІІ в., в Чипровският манастир се заселват православни монаси и го преустройват по изискванията на своя обред. Създадени са връзки с някои руски манастири и са изпращани представители в Русия. През 1800 г. Руския император Павел I подарява на манастира престолно евангелие със сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей.

През 1806 г. Чипровският манастир е плячкосан и опожарен от берковския бей Юсуф паша. През 1818 г. отново е съграден, но десет години по-късно пак е изгорен. Поредното възкръсване на Светата обител става през 1829 г., като тогава е построена и сегашната църква "Св. Иван Рилски". През 1837 г. огънят отново поглъща всичко. И отново градеж, за да дойде последното изгаряне след Освобождението.

По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютява няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-1868 г. През юли 1876 г. в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю.

Архитектура и текущо състояние

В средата на двора се издига манастирската църква на "Св. Иван Рилски", датираща от края на ХVІІІ в. и обновена през 1829 г. Тя представлява издължена еднопространствена сграда, полукръгла отвътре и шестостенна отвън. Вътрешността на корпуса е разчленена посредством 4 арки, носени от пиластри. При преустройството на православните монаси в края на 17 в. оргиналните стенописи са покрити с вар, но под белия слой личат геометрични и растителни орнаменти. Иконостасът е резбован и украсен с живопис и позлата, а иконите по него са дело на копривщенския зограф Христо Енчев. Интерeсна сграда в Чипровския манастир е 3-етажната кула-костница. В приземния й етаж се съхраняват костите на монасите и загиналите в Чипровското въстание. Паметна плоча до входа на костницата прославя имената на Петър Парчевич, Георги Пеячевич, Манчо Пунин от село Бистрилица, Върбан Пенев от село Белимел, Панайот Хитов и Филип Тотю. На втория етаж на кулата, до който се стига по оформени външни каменни стъпала, има малък параклис - "Свети Атанасий", чиято вътрешност е изцяло украсена със стенописи. От последният етаж, където се намира камбаната, се разкрива красива гледка към двора на манастира и околните хълмове. Поради наклонения терен отвън манастира изглежда като внушителна твърдина, а отвътре създава впечатление, че е вкопана в земята. Манастирският двор е в правоъгълна форма, като западните и южните страни са заети от постройки, а източните и северните са оградени с каменни стени.

Понастоящем Чипровският манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, триетажна кула-камбанария, жилищни и стопански сгради.

Tранспортен достъп

До Чипровския манастир се стига по отбивка по пътя между селата Белимел и Железна. Най-близката железопътна гара е Монтана. С кола се стига лесно, следвайки пътя от Монтана към Чипровци по поречието на р.Огоста. Манастирът лежи близо до пътя, на около 4 км. североизточно преди Чипровци.

В Чипровския манастир не се предлага настаняване и храна. През 2005 г. обаче е построена допълнителна сграда към комплекса, която да приема посетители. Тя се използва основно за безплатно настаняване на поклонници, а не като хотелска част към него.