Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча", общ. Георги Дамяново

Местоположение

Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м. надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км. от гр.Монтана, на 30 км. от гр. Берковица и на 55 км. западно от гр. Враца.

История на манастира

На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство, впоследствие напълно разрушен по време на турското робство. До възстановяването на манастира в средата на ХІХ в., няма никакви сведения за неговата дейност, освен че няколко пъти е бил опожаряван и разграбван. В периода 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи - Славинската.

Архитектура и текущо състояние

По архитектура Лопушанската църква наподобява тази на Рилския манастир и е дело на майстор Лило. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони, дело на Станислав и Никола Доспевски. През 1923 г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се самосрутили и при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие. Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856 г. белокаменна чешма с три чучура.

През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, а обителта е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа си "Под Игото". През 1989 г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Транспортен достъп.

До Лопушанския манастир се стига по пътя от гр.Монтана за гр. Чипровци, като се следва отбивката за с. Георги Дамяново.

Контакти:

Тел. +359(0)9558 578, +359(0)88 739 7301, +359(0)88 840 5043

Web site: www.lopushanski-monastery.domino.bg

Възможност за настаняване в манастира

Лопушанският манастир разполага с 16 стаи за гости и ресторант - магерница.

Туристически маршрути:

• Клисурски манастир – вр. Тодорени кукли (3.30 ч.);

• кв. Заножене – гр. Вършец – вр. Тодорини кукли (7 ч.)

Близки хижи: х. „Бялата вода”, х. „Пробойница”, х. „Пършевица”.

Национални туристически обекти в близост до Клисурския манастир: гр.Вършец (7 км); връх Ком (12,5); пещерата "Леденика" (23,5).

Туристически маршрути:

• с. Георги Дамяново - Лопушански манастир;

• От връх Ком (2016 м.) започва пешеходен маршрут Е-3.

Бизки хижи: х. „Копрен”, х. „Ком”, т.сп. " Монтана", х. „Козлодуйски бряг”