История

Видин има богата история. От най-дълбока древност се срещат археологически находки, които свидетелстват за наличието на индивиди от вида Homo Sapiens в региона. Находки от късната старокаменна епоха, датираща от около 40000 до 10000 г. пр. н. е. има в пещерата Миризливка (Козарника) до село Орешец, Белоградчишко. Тя е от най-ранно обитаваните от първобитния човек пещери у нас от края на старокаменната епоха. Селище от епохата на неолита и енеолита е открито на 1.5 км. северозападно от Видин. Селището датира от края на новокаменната (неолитната) и меднокаменната (енеолитна) епоха - 5000 - 3000 пр. н. е. Селище от Бронзовата епоха е открито при село Градец (Видинско). То е разположено в месността "Суринат бряг", на 2 - 3 км. югозападно от с. Градец.

Важно значение за историята на Видин имат траките. Тракийските племена векове наред понасяли нашествията на различни народи. Походът на македонския цар Филип (350 - 336 г. пр.н.е., спряган за основател на гр. Пловдив) срещу мизите и бесите завършва с неуспех. Синът му Александър Велики обаче успял да почини Дунавската област. През третото десетилетие на I в. пр. н. е. започнали нападения от страна на римляните. Първите сведения за възникването на селище, разположено на големия завой на реката, датират от IІІ век преди Христа. Тогава келтите построяват крепостен стан с името Донония, означаващо високо и укрепено място. Римляните дооформили крепостта, имаща за цел да пази крайдунавския граничен път и я нарекли Бонония. Българите наричат града Бдин, а византийците - Видини.

Междувременно многократно е разрушаван и възстановяван. През 1003 г. Самуиловият син Гаврил Радомир издържа 8-месечна обсада на византийския император Василий II. Най-голям разцвет градът достига в края на XIV в., когато става столица на Бдинското царство на Иван Срацимир (1360). Видинското царство е самостоятелна българска държава, съществувала през втората половина на XIV век. Тя възниква върху феодалното владение на българските боляри Шишмановци и обхваща северозападните български земи. Бил е пристанище и важен търговски център на стоки не само за местни нужди, но и за транзитна търговия с Влашко, Маджарско, Дубровник и др. В евангелие от 1360 г. е отбелязано, че е написано във “великия и многолюден град Бдин”. Възходът му е прекъснат през 1396 г., когато османците го завладяват. България започва да отчита мрачните 482 години турско робство, безкрайните 127195 дни на гонения, терор, човешка мъка, асимилация и открит геноцид.

През всичките тези векове Видин е бил голяма крепост и важен административен център. През XVII век бил наричан “главен град на България”. Между 1794 и 1807 г. Градът става център на самовластния турски военачалник Осман Пазвантооглу, който се обявил за независим владетел на значителна част от земите на Северозападна България. По негово време започва по-мащабно строителство в града - прокарват се нови улици, издигат се големи административни постройки, строят се джамии, медресета и т.н. Някои са запазени и до днес.

Постепенно Видин се превръща в ориенталски град, особено със заселването на множество турци след поражението край Виена и освобождението на Сърбия. Видин е изграждал своята структура и облик в течение на столетия. Античният римски, средновековният български, турският, следосвобожденският и новият Видин са се напластили един върху друг. Сложно са преплели своите характерни белези, взаимно са се отрекли или са продължили връзката си във времето.