Добридолски манастир “Света Троица”, общ. Лом

Манастирът се намира в дол, в който някога са били застроени село Добри дол и манастира, известен днес с името Добридолския манастир "Света Троица", на 22 км от гр. Лом и на 35 км. от гр. Видин. На около 200-300 метра на юг от манастри се намира аязмо с лечебна вода, наречено на светите Козма и Дамян. За построяването на манастира и по-старата му история няма запазени никакви сведения, но народното предание отнася постройката му през време на старото българско царство. Съгласно съществуващата сред местното население легенда, аязмото и построяването на манастира се държи на следното: В старо време, един сляп старец си загубил кравата в горист дол. Много часове се провирал из гъсталаците и се ослушвал да я чуе къде е. По едно време, до слуха му достигнал слаб ромон. Доближил до аязмо (изворче), напил се от водата му и си измил очите. И за своя радост, веднага прогледнал. Старецът си помислил, че за това трябва да научат повече хора, а нуждаещите се да намерят изцеление. За това трябвало да се изгради манастир - подслон за духовни люде, които да се грижат за аязмото, подслон и за нуждаещите се от целебната му вода. Населението на околните села се обединило и построило манастир и така това място станало средище на човешката вяра и надежда. Съобразно изследванията и историческите источници, манастирът е основан преди завладяването на България от Византия (ІХ век). След покоряването на Видинското царство от турците, са унищожени много храмове и епархийски манастири, между които е и Добридолският манастир. В пълно запустение остава до 1610, след което е бил възобновен от преп. Пимен Зографски. В края ХVІІІ в. бил ограбен и изгорен от турски разбойници, а през 1850г. – отново подновен от йеромонах Бенедикт. След Чипровското въстание 1688 г. манастирът отново е бил разрушен. Последното разрушаване на манастира станало през 1828 г. по времето на Руско-Турската война. След Освобождението на България, този манастир бил украсен с нови постройки и продължава да процъфтява и до днес.

Понастоящем Добридолският манастир е действащ и разполага с подходяща база, която да осигури нормалното провеждане на семинари и квалификационни курсове. Манастирът е обитаван от трима монаси и четирима послушника, между които и наскоро назаначения игумен йеромонах Харалампий.

Църквата е обновена през ХІХ в. и представлява еднокорабна, кръстовидна, едноапсидна сграда с купол, изграден върху осмостенен барабан. В нея няма стенописи, но над входната врата има каменни фигури и ктиторски надпис

 

Контакти:

Тел: +359(0)9323 686

В Добридолския манастир има възможност за нощувка и се предлага храна.