История

Археологическите открития показват, че територията на Долж е обитавана непрекъснато още от палеолитната ера. Първото документирано свидетелство датира от 1444 г., където окръгът се споменава под името Жудецул де Балтъ, разположен в Дунавската равнина, простиращ се от Блато Блахница, намиращо се днес на територията на окръг Мехединци до настоящата селска община Бистрец в Долж. Долж, в по-стария си вариант Должий, произлиза от славянски език − Доле = Долу, към който се прибавя Жий, в резултат на което се получава Должий, тоест Долен Жиу. По селата старите хора го наричат още Жий вместо Жиу. Жий е множественото число на Жиу, който се формира със съединяването в Аниноаса (до Петрошан, окръг Хунедоара) на реките Западен и Източен Жиу.

За Олтения се казва, че е земя на хайдутите. Хайдутите присъстват във всички балкански държави като борци за справедливост срещу местните управници и чуждестранни потисници. Подминавани с мълчание през епохата на царете, считани за елементи, предизвикващи безредици, приемани с предпазливост от комунистите, от една страна считани за родоначалници на идеята за класовата борба, от друга пък смятани за неподходящ пример за обществото, хайдутите и пандурите винаги са били истинските народни герои. Особено в периода от близо сто години между Договора от Пасаровиц, когато Олтения преминава подавстрийска окупация и Революцията, предвождана от Тудор Владимиреску, хайдутите се множат и често пъти са единственото решение срещу репресиите и несправедливостта. В

Олтения (истинската земя на хайдутите) те се появяват най-рано, след 1560 г. и се свързват с името на Баба Новак, по-късно − с легендарния Груя Новак (един от синовете му), с Йоегу Йоргован. Хайдутството се разраства стремглаво, превръщайки се в мода по време на австрийската окупация до след революцията на Тудор Владимиреску. Около 300 години (в периода 1560 − 1860 г.) съществува дълга и непрекъсната редица от известни хайдути. Времето на хайдутите залязва със съединението на княжествата заедно с революционера Попа Шапкъ. Той е последният, който вдига на борба хайдушките чети.