Област Видин

Северняшка фолклорна област обхваща северо-западна България. Географски областта включва две подобласти – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунава, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа.

Музикални инструменти

Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка, окарина.

Народни носии.

Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Бръчникът е изработен от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела. В различните райони задната престилка е с р на изток се увеличава. На запад са по-пъстри, с преобладаващ яркочервен цвят, а на изток – по-тъмни. Предните престилки на запад са по-тесни и по-дълги. Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част (беневреци, чешири), горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина (до пояса, под пояса, под коленете), бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.

Народни танци

Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” – тялото трепти). При някои хора хватът е за пояс, а при други – играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”). Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични. Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.

Народни песни

Северняшките народни песни биват жетварски (с провиквания), сватбарски, седенкарски, обредни, трапезни, коледни, лазарски, на пеперуда. Характерни за тази област сахайдушките песни, лиричните, песни за митични същества от българския фолклор (змей, ламя). Типично е едногласното пеене. Популярни песни са „Заблеяло ми агънце”, „Недо ле, Недке хубава”, „Елено, моме”, „Мари, моме”, „Малка мома росен брала”, „Отдолу идат ергените”, „Чие е това момиче”, „Рано е ранила Нине”, „Яничари ходят, мамо”, „Баба лук посела”, „Китка ти падна, Дено”, „Теменуго, теменужке”, „Дунав тече, ягодо”, „Наклала Янка седянка” и други.