Крепостна система “Калето”, Видин

Видинската крепостна система „Калето” е изградена по т.нар. Бобанова система по проект на френски и полски инженери на турска служба. Днес за състоянието и съдим както по запазената част, така и от две карти от началото на XVIII век. Едната е дело на австриеца Йохан Отингер, а другата на неизвестен автор. Крепостта била крупно фортификационно съоръжение, което заедно с укрепения Калафат и едноименния остров, затваряли входа на Долни Дунав за противника. Крепостните и стени заобикалят в полукръг целия тогавашен град Видин с диаметър 1 800 м. по реката. Според два османо-турски надписа (при Пазар и Топ капия) те са градени под ръководството на областния архитект Мустафа ага, „който бил

изкусен в геометрията”. Най-напред била издигната стената откъм сушата, а след това и тези откъм реката, които са двойни и с разстояние между тях от 8 м. Външната стена освен защитна функция, пазела града и от наводнение. Крепостните стени следват речния бряг и са начупени (кремалиерни), като на места са запазени малки каменни кулички за наблюдателници на часовите.

Откъм Дунав крепостта имала пет порти (капии) - Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн (първата и последната от които са зазидани). Крепостната стена откъм сушата се състой от земен вал, облицован от двете страни с камък и със запазени гнезда от сантрачите. Към нея прилежат четири капии - Стамбол, Пазар (Лонджа), Еничар (Боклук) и Флорентин иров, широк 18 м. и дълбок 5-6 м. В началото на XX век , когато започва пресушаването на блатата, част от рова е засипана, но остава от северната страна на града, в района от Еничар и Флорентин капия до Дунавския бряг. В тази част е запазена изцяло и крепостната стена, която има бастионно начертание от седем 200 и 500 метрови фасове, съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством осем бастиона. Портите са изградени от добре обработени камъни, като на места в тях са изсечени растителни и геометрични орнаменти. В стените им има по четири помещения (каземати), използвани за караула и боеприпаси. Двата отвора на подлезите им се затваряли с масивни двукрили врати. Пред всяка порта имало подвижен дървен мост. Само пред Стамбол капия той бил изграден от камък, защото тук ровът бил по широк, с форма на четвъртит басейн и служел за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия.

Днес от „Калето” са запазени само няколко крепостни врати - Флорентин, Еничер, Пазар капия и Стамбол капия.

 

Портата Стамбол капия

Портата е строена през втората половина на XVII век, когато е била част от укрепената част на град Видин - "Калето". Въпросната крепост е построена през периода 1690-1720 г. След австро-турските войни. Използвана е модерната за времето вобанова укрепителна система. Стамбол капия е най-известната порта на крепостта, може би защото през нея е минавал пътят към Цариград (Стамбол). Крепостта "Калето" била построена във форма на полукръг с диаметър около 1,8 км, образуван от стена, която следва брега на р. Дунав. В частта откъм Дунав укреплението е било съставено от две успоредни каменни успоредни стени, а откъм сушата има бастионно очертание от седем фасове. Те са съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством 8 бастиона. Прокопали са и външен крепостен ров, широк около 18 и дълбок 6 метра, който се е пълнел с вода от Дунав. При Стамбол капия крепостният ров е бил по-широк и по-дълбок, с формата на четвъртит басейн и е служил за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия. За защита на мостовете и крепостните врати пред всяка от тях е имало по един равелин, въоръжен с 6-8 оръдия, които са стреляли през амбразури. Портата представлява засводен проход, в чийто стени има каземати за караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към Дунав се е излизало през 5 врати: Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн капии. В днешно време пред Стамбол капия има фонтан - интересното е че фигурата на малко момченце във фонтана е ставала обект на кражба два пъти през последните двадесет години.

 

Телеграф капия

Телеграф капия е една от входните крепостни врати на Видин. Срещу портата има двуетажна каменна сграда, в която се е помещавала турската поща и поради това портата придобила това име. Преди 10.11.1989г. това е бил един от двата (или три - в най-добрите времена) ресторанта на града. Тъй като част от Телеграф капия е била запазена (и то доста добре), решили да я реставрират и да я преустроят в заведение по подобие на френските замъци по поречието на река Лоара.